История на българските империи - книга 1

ДИМИТЪР X. ПОПОВ е роден 8 гр. Лом през 1930 г.

Семейството му е родолюбиво, с патриотични и воински традиции. Баща му е офицер във Втори конен полк, а кръстница му е дъщерята на полковник Борис Дрангов - Мария Добрева-Дрангова.

Още през младежките си години Димитър X. Попов получава всички „екстри" от просъветския режим в страната с изключение на най-голямата санкция... Изключван е от гимназията и от Юридическия факултет на Софийския университет за опозиционна и конспиративна дейност (1946-1950). Изтърпява пет и половина години в затворите в Шумен, Ловеч и две години на остров Персин край град Белене (1950-1956). В обвинителния му акт присъстват създаване на нелегална организация, печатане и разпространение на позиви срещу властта, както и пропаганда за европейски съединени щати далеч преди Роберт Шуман и появата на Европейската икономическа общност. Неколкократно е уволняван от работа и изселван с баща си от столицата (1964-1968).

Едва към края на 60-те години Димитър X. Попов успява да завърши задочно висшето си икономическо образование.

Постепенно се утвърждава в областите на транспортните технологии, товарно-разтоварните процеси и рекламата. Следи отблизо демографския процес в България и в света. Икономическата му специалност е „статистика", а близостта му с редица от предишните преподаватели като Анастас Ю. Тотев, Здравко Сугарев, Венет Цонев, Никола Наумов и др. го стимулира допълнително. В края на 1987 г. публикува своето изследване „Болест на развитите страни ли?" (в. „Народна култура", бр. 50/11.12.1987 г.)( където точно определя началото на отрицателния прираст в страната ни - 1993-1995 г.
Между 1989-1995 г. Димитър X. Попов участва в политическия живот на страната ни като последовател на земеделския деец Димитър Гичев и секретар на БЗНС „Врабча-1" (Димитър Гичев). Напразни остават усилията му за обединение на многобройните земеделски фракции.

Многобройни са публикациите му в периода след 1989 г., а през 1993-1994 г. отговаря за политическия облик на в. „За Търновска конституция". Във всеки брой на вестника има негова позиция.

В биографичната книга „Дългата нощ" (2002) споделя съдбата си и вижданията си за живота в България между 1940 и 1995 г. Там публикува и досието си от Държавна сигурност. В сигнатурата на Конгресната библиотека на САЩ книгата е заведена като история на комунизма в България.
Независимо от всичко преживяно, Димитър X. Попов не гледа намръщено на живота. Той не губи чувството си за хумор и самоирония и това вероятно запазва непобедимата му жизненост.

И още нещо, което той подчертава в този труд: време е да разберем, че с омраза не може да се живее, че с отрицание на всичко не се възпитава общество и не се гради държава, че отделни групи от елити не са в състояние да изразяват духа и въжделенията на общността.