Моето опяване

Моето опяване

14,00 лв.
С вкл. данък

Моето опяване

Автор: Дулсе Мария Кардозо

Страници: 320
Корици: меки
Размери:20x14

Добави в списъка "Любими"
Добваи в "Сравни"

  Политика за сигурност

Сигурност на личните данни на физически лица

  Безплатна доставка

Безплатна доставка при поръчки над 100 лв.

  Политика на връщане

Всеки артикул може да бъде върне в 14 дневен срок

Моето опяване

 

Нощ. Буря. Катастрофирала кола. В колата – сама жена. В главата на жената – целият живот, който е водила досега и който я е довел дотук. Мисли, чувства, събития, врязали се в колективната памет, дребни случки, врязали се в нейната памет, сивият, често жесток делник, попарените надежди, премълчани семейни тайни, провалени съдби се нижат в гаснещото й съзнание като на филм, в лабиринт от образи, асоциации, непрекъснато преплитане между минало и настояще.

Това е книга за смъртта, всички видове смърт, не само физическата – смърт на времето, смърт на идеите, смърт на мечтите. Но това е и книга за живота, който може да бъде друг. “Нищо не прави така неотложен живота, както близостта на смъртта”.

 

имало едно време една слънчева утрин

една такава утрин майка ми забучваше карамфилчета в глава лук, слънцето заливаше кухненската мозайка, кухнята, и без това хубава, ставаше още по-хубава в слънчевите утрини, аз гледах майка ми, много я харесвах,

(със или без преструвки моята смърт, всяка смърт заслужава да бъде трагедия

баба ми вече беше болна, Мария да Гия се грижеше за нея, дядо ми се мотаеше край къпината или бурените, които завладяваха всичко, тези неща са без значение, разказвам ги само защото така ги помня, майка ми пробиваше лука с върха на нож и набучваше карамфилчетата,)

давай отначало, имало едно време една слънчева утрин

мисля, че тази поредица от движения успокояваше майка ми, беше пролет, дворът беше пълен с макове, които се полюшваха,

маковете бяха превзели двора

майка ми приключи с набучването на карамфилчета в главата лук, показа ми я, знаеш ли какво е това, Дора, глава лук, отвърнах без колебание,

котките се въргаляха щастливо в краката ни

а майка ми се усмихна, не, това е таралеж, и пак се усмихна, когато се усмихваше, на бузите й се появяваха две трапчинки,

небето беше в небесен цвят

след това майка ми смекчи гласа си и произнесе името ми, Дора, чуй сега какво ще те науча,

цветята с цветни багри

хората са като таралежа, сближат ли се, накрая винаги се нараняват, не могат да го избегнат, не го правят нарочно, само че не могат да постъпят другояче
Превод от португалски Даринка Кирчева

9789548689137
Нов