Вход за съществуващ акаунт Влезте в акаунта си
Нулиране на парола
Нов акаунт-регистрация
Невидимите българи в Южна Македония
Автор: Румен Иванов
Издателство: Еделвайс
Година на издаване: 2021 г.
Издание: меки корици
Брой страници: 302
Тегло: 392 гр.
Описание
Новата книга на Румен Иванов, посветена на българското население в Егейска Македония е логично продължение на усилията на автора за изясняване в максимална степен и осмисляне на миналото и настоящето на една немалка част от нашия народ – на стотици хиляди хора с български корен, които като че ли остават „невидими“ за нас.
Новата книга на Румен Иванов, посветена на българското население в Егейска Македония е логично продължение на усилията на автора за изясняване в максимална степен и осмисляне на миналото и настоящето на една немалка част от нашия народ – на стотици хиляди хора с български корен, които като че ли остават „невидими“ за нас. И това е така, независимо от сериозното присъствие на дейци от тяхната среда в националната ни история и култура от векове... Нещо повече, българите – бежанци от Егейска Македония, играят съществена роля в новата ни история на национално и регионално равнище, за което има много, и много примери.
Хронологически в изследването е акцентирано на периода от последните десетилетия на османското владичество в Македония до съвременната епоха. Водещ в него е етнодемографският подход, към който авторът има подчертан афинитет. Въз основа на разнообразни исторически извори от домашен и чужд произход, сред които се открояват многобройните статистически сведения, Румен Иванов аргументира основната си теза – че т. нар. „славофонно“ население в Егейска Македония е българско по своите етнически характеристики.
В своята книга авторът се е постарал да даде отговор на много въпроси, включително и на такива, които дори не се поставят! Не се поставят, защото съвременното ни общество и неговите елити са „развили“ у себе си повече от спорни качества. Едно от тях е т.нар. политическа коректност, включително към нашите съседи, а и към „големите“ играчи в европейската и световната политика. В този смисъл изследването е и своеобразен призив към българската държава, а и към българското общество като цяло, за излизане от състоянието на нихилистичен унес, което като че ли нито равноправното членство на страната ни в Обединена Европа, нито нарасналото самочувствие (в последно време) на българския държавно-политически елит, не могат да нарушат.