Керван за гарвани (Трето илюстровано издание)

Предговора към второто издание започнах с това, че тази книга е една безкрайна градина, чиито плодове не спират да (се) раждат. Тогава познавах някои от слабостите и бях наясно, че вие не четете самата книга, а последната ѝ чернова, барабар с досадните повторения, рошавите изречения и граматическия ужас.

Впоследствие разбрах, че липсата ѝ в търговските вериги е причинила немалко главоболия на читателите и на книжарите, за което дължа най-искрено извинение. Ругатните по мой адрес приемам за своя заслуга. За сметка на тази неприятност, натрупах лични впечатления от бизнеса с книги, с които не възнамерявам да ви отдалеча от литературата, но е нужно да знаете, че читателите са едни от най-упоритите, любопитни и търсещи хора, които внасят нужния смисъл за всеки разказвач.

Но за да продължа изречението от предния предговор, е редно да добавя, че някои от плодовете в тази градина са гнили от самото ѝ начало и в това издание се опитахме да изчистим точно тях. Няколко страници бяха разкрасени с допълнителни илюстрации, което, мисля си, направи книгата по-красива. И жива.

Всъщност тази книга постоянно мърда, променя се, приема различни форми, без да изисква моето участие, за което съм ѝ благодарна, защото Керван за гарвани е с кратък живот, но вече влачи след себе си дълга история.

И продължава да пътува, да достига до най-различни читатели и до техните светове, които при всяка среща добавят нещо съкровено както към мен, така и към кервана.

Въпреки изкушението от редакторските бележки, водещи до значително подобрение на някои от героите, избрах да не се намесвам във вече създадените образи. Това несъмнено щеше да доведе до промяна в структурата на текста, което сметнах за несправедливо. Истината е, че преди няколко години не съм била в състояние да напиша нещо по-добро. Както е възможно това да е най-доброто, което мога да напиша.

Каквото и да следва занапред, важно е, че лутането на Керван за гарвани не беше напразно, защото той намери своя дом, а за мен това е достатъчно. Дом, в който книгите и хората си общуват.

Това е и целта на този текст – да общува. Защото общуването е най-голямата победа, която сме постигнали в еволюционен план.

Позорно е да се занимаваме с още кръв и омраза. Още по-срамно е да толерираме, подкрепяме и създаваме тирания, отнемаща човешки животи, във времена, в които сушата и гладът прекрачват прага ни.

Посвещавам тази книга на бъдещето, което винаги идва.

На нас пожелавам да сме първите, които вместо паметници на таласъми завещаваме паметници на Свободата.

Hey You, приятно търкаляне на камъка!

Така завърших предговора към второто издание. И нямам какво повече да добавя.

Февруари 2024 г., Ко Ланта, Тайланд