Приказки колкото усмивка

Всички сте чели „Приказки по телефона“ – леки като усмивка, абсурдни като влюбване, забавни като проговарящо дете. В „Приказки колкото усмивка” ще прочетете 49 миниатюри и 4 дълги разказа, непревеждани досега на български език, писани за нашето време, а не за „едно време“. И ще се усмихнете не само заради историите, а и заради страхотните петдесетина илюстрации на младия художник Дамян Дамянов. 

Докато в последните 30-40 години препрочитахме все със същата наслада „Приказки по телефона”, светът се промени неузнаваемо. Няма вече и телефонен номер за приказки. Днес „умните” телефони в джобовете ни звънят с различна мелодия на всеки от указателя ни или появяващите се изображения и звуци само след няколко движения на пръстите по тъчскрийна доближават до магията на приказките. Но те все още не могат да ви разкажат как действа машината за домашни, кой е г-н Боемондо, за летящата къща на г-н Венчеслао, за пакостите на Дъждовното човече или пък защо е тъжен г-н Еджисто. А знаете ли коя е най-кратката приказка? А как се организира котешки концерт? А за какво ли си говорят старите поговорки?

Само в българското издание на „Приказки колкото усмивка” ще видите изрисувани по страниците всички герои на сеньор Родари от котки, мишоци, мечки и паяци до Дървото на пантофките, Говорещата ученическа чанта, Луната, бунта на машините и още много други.

За автора:

Джани Родари (на италиански Gianni Rodari) е известен италиански писател, автор на детска литература.

Роден е на 23 октомври 1920 г. в малък град Оменя (Северна Италия). Родителите му са ломбардци. Баща му, хлебар по професия, умира, когато Джани е само десетгодишен. Родари и двамата му братя, Чезаре и Марио, израстват в родното село на майка си, Варесото. Болно и слабо от детството си, момчето обича музиката (взима уроци по цигулка) и книгите (чете Ницше, Шопенхауер, Ленин и Троцки). След три години обучение в семинарията Родари получава своята учителска диплома и на 17-годишна възраст той започва да преподава в местните селски училища.

През 1939 г. за кратко посещава лекции във Филологическия факултет на Университета в Милано. По време на Втората световна война Родари е освободен от служба поради влошено здраве. След смъртта на двама близки приятели и затварянето на брат му Чезаре в концентрационен лагер, става член на Съпротивата и през 1944 г. се присъединява към Италианската комунистическа партия.

През 1948 г. Родари започва работа като журналист в комунистическия вестник „Унита“ (L'Unita) и започва да пише книги за деца. През 1950 г. комунистическата партия го назначава за главен редактор на новоучреденото седмично списание за деца „Il Pioniere“ в Рим. През 1951 г. е публикувана първата стихосбирка на Родари „Книжка със смешни стихотворения“ и „Приключенията на Чиполино“. През 1953 г. той се жени за Мария Тереса Ферети, която след четири години му ражда дъщеря - Паола. През 1957 г. Родари полага изпита за професионален журналист. В периода 1966-1969 г. Родари публикува книги, а само работи по проекти с деца.

През 1970 г. писателят е удостоен с престижната награда „наградата Андерсен“, която му помага да спечели световна известност.

Родари умира от тежко заболяване на 14 април 1980 година в Рим.