Двете произведения включени в книгата - "Дребосъчето" и „Писма от моята мелница“, представят най-характерните за творчеството на Алфонс Доде черти - любовта към природата и хората на Прованс срещу безчовечния Париж като символ на жестокия технически прогрес на цивилизацията. Изданието отново е богато илюстрирано от Петър Станимиров.
За автора:
Алфонс Доде ((13 май 1840 - 17 декември 1897 г.) на френски: Alphonse Daudet) е известен френски писател и драматург, създател на образа на Тартарен от Тараскон или Тартарен Тарасконски. Неговите произведения са изпълнени с природата и хората на Прованс. Патриархалният, дълбоко човешки живот в Прованс е противопоставен на безчовечния Париж като символ на жестокия технически прогрес на цивилизацията, особено в произведения като „Писма от моята мелница“. Една от най-известните му пиеси е „Арлезианката“.
Произхожда от семейство на фабрикант, разорен след революцията през 1878 г. Едва 15 годишен започва работа като възпитател в провинциалния колеж в Алес. Впечатляват го училищните интриги, лицемерието, шпионирането и недоверието.
През 1857 г. заминава за Париж, воден от желанието да стане писател, сътрудничи на много вестници. Първите си литературни опити прави в лицея в Лион с няколко пиеси в стихове. Издава стихосбирката “Влюбените”, която веднага го прави известен. Приет е равнодушно в литературните салони, започва да следи всички театрални пиеси и пише кратки статии за новите творби с псевдоним Батист и Жеан дьо л`Ил, а от 1874 до 1880г. води театралната хроника на “Журнал офисиел”. Пише драми: “Последният идол”, “Отсъстващите”, “Белият карамфил”.
Слава му донася книгата “Писма от моята мелница”. Тематиката и е животът на провансалските селяни. Съставена е както от реалистични разкази за полупатриархалния бит в Прованс, така и от легенди и местни предания. По мотиви на “Писма от моята мелница” създава “Арлезианката”, драма в три действия, по която Жорж Бизе пише своята прочута музика. Автобиографичният му роман “Дребосъчето” има блестящ успех. Член е на академията “Гонкур” от създаването и.
Лиризмът на неговия стил, мекият и крилат хумор, тънкото майсторство при описанията на родния пейзаж слагат особен поетичен отпечатък върху творчеството му. Споделя естетическите принципи на братя Гонкур и Зола. Той се стреми да отрази точно и в детайли, почти документално действителността, но не постига онази обективност на изображението, каквато има в творбите на Флобер и Зола. Въпреки острата си наблюдателност и умението да претворява в живи образи своите съвременници. Доде не успява да навлезе в дълбоките противоречия на френското общество. Самобитен и неподражаем, той не създава литературна школа. Редица свои по-късни творби посещава на парижкия живот, като разкрива неговите порочни нрави.
Умира на 17.12.1897 г. в Париж.