Да ограбиш Пикасо. Избрани стихотворения

"Да ограбиш Пикасо” / заглавието е избрано от едноименното стихотворение, поместено тук/ ни среща с най-хубавите стихове на румънския поет, белетрист, есеист и преводач, един от водещите днес писатели на Молдова. Завършил Университета в Кишинев, основател на П.Е.Н. клуба в Молдова, той е член на писателските съюзи на Молдова, Румъния и Русия и на Академията на руския авангард, Москва. Издал е близо сто книги, преведен е на много езици, известен е като един от ревностните изследователи на руския авангардизъм на ХХ век.

Подбор и превод – неуморният Огнян Стамболиев, нашия известен преводач от румънски, превел такива писатели като Жан Пол Сартр, Йожен Йонеско, Емил Чоран, Мирча Елиаде, Лучиан Блага, Никита Станеску, Марин Сореску, Матей Вишниек, Мирча Динеску и др., той прибави в своята забележителна колекция и две години по-младия от него приятел Лео Бутнару / 5 януари, 1949 г./

Огнян Стамболиев е преводач, който съдбовно познава избраните от него за превод автори от задълбочено изучаване на творчеството им и от лични контакти, датиращи понякога с години. Прави впечатление, че авторите се подбират внимателно по техния талант, принос за човечеството, авангардизъм и неповторимост. С качествата, на които дава приоритет, Огнян Стамболиев изразява своята свобода на избор, изискан вкус и стил, но не прави това от екстравагантност, а от вътрешна необходимост. Книгата се открива с интересно интервю-разговор между поет и преводач, озаглавен „Поезията пристига от нищото като една тайна”, великолепна мисъл на Лео Бутнару, обясняваща възгледа му за творческия живот на поета, както и участието на подсъзнателното в него. Наред със заглавия като „Филмографията на Бергман”, „Авторско право”, „Ако целуна дланта ти”, „Книгата на Ема, правнучката на Йов”, „Още от времето на Колумб”, „В очакване на Омир”, „Клошар”, „Див капитализъм”, „Страсти по Достоевски”, „Екзекуцията на Андре Шение”, „Хорът на операта”, „Сократ” и мн. др., над 260, тук ще прочетем и чудесната поема „Хипатия” с интересното двойно посвещение-антитеза на поета: „В памет на Хипатия, стигнала до върховете на математиката, философията и астрономията, убита зверски през 415 г. В памет на моя дядо Ипатие, прост селянин от Негурени, Молдова”.

Едновременно класик и авангардист, Лео Бутнару не предлага текстове, лесни и леки за превод дори за перфектно познаващ езика филолог. Това е така заради неочакваните обрати, философски теми и исторически образи, редки находки, занимателни игри на езика, с които преводачът се справя отлично, за да ни докаже за пореден път, че не случайно е първи български лауреат за превод на Румънската академия, носител на награди на Съюза на преводачите и Министерството на културата в България, както и на Министерството на културата в Румъния, Съюза на писателите в Румъния и Румънския културен институт.