Византийският султан

17,00 лв.

С вкл. данък

Автор: Селчук Алтун

Издателство: Ерго

Година на издаване: 2021 г.

Издание: меки корици

Брой страници: 266

Тегло: 200 гр.

Добави в списъка "Любими"

Добваи в "Сравни"

Политика за сигурност

Сигурност на личните данни на физически лица

Безплатна доставка

Безплатна доставка при поръчки над 100 лв.

Политика на връщане

Всеки артикул може да бъде върне в 14 дневен срок

Описание
Информация за продукта

Според официалната история на Византия император Константин XI Палеолог загива в бой при крепостните стени на столицата си, докато се сражава с меч в ръка срещу османците. Някои историци обаче твърдят, че в последния момент се е спасил от турците, качвайки се на борда на последния отплавал генуезки кораб. След падането на Константинопол тялото на императора не е намерено. 555 години след завладяването на Истанбул трима загадъчни мъже се свързват с млад университетски преподавател, живеещ в Галата. Те са членове на тайна организация, чиято цел е да изпълни волята на последния византийски император, починал в Италия през 1475 г. Доказват на младия мъж, бонвиван и запален шахматист, че е последната издънка на рода на Палеолозите. Сега той е византийският император в заточение Константин XV. За да застане начело на тайната организация и да контролира несметните ѝ богатства, той трябва да изпълни последната клауза от завещанието на своя прародител, а за да узнае каква е тя, се налага да издържи изпит, състоящ се от шест задачи. Романът отдава почит към византийската цивилизация, посяла семената на модерния свят.

Улиците на Галата приличат на различни една от друга колоди карти. Да се гмурнеш в този лабиринт не е като да излезеш невредим от другия край. Тук всяка улица беше като стих, който не смеех да наизустя. Познавах монументалните сгради по въздишките им, а улиците, чийто декор бяха крепостните стени, целуваха всяка моя стъпка. Започвах пътешествието си във времето, милвайки почернелите стени на Palazzo Communale. Тръпнейки, наблюдавах как армия от мравки церемониално изпълзява изпод главния му вход. Банкерите Камондо, щедрите дарители на Лувъра, били и бившите собственици на нашата жилищна сграда. Заради зигзагообразните улици на квартала не можаха да унищожат запустелите, но величествени сгради; за мен всички те бяха благородници, облечени в смокинги и тоалети от тюл и коприна. Езанът, камбанният звън и крясъкът на чайките се отнасят с уважение към претенциите на квартала за тишина. Всеки път, когато видя безметежните, геометрично подредени градове в комиксите, ми се дощява да сляза следобеда по някоя улица на Галата.