Отзвуци. Христо Берберов (1875-1948) и неговото наследство

Монографията „Отзвуци. Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство“ представя житейския и творческия път на художника Христо Берберов. Най-ранните сведения за него са от далечната 1894 година, когато като студент в Кралската академия „Албертина“ в Торино участва в Първата изложба на Дружеството за поддържане на изкуството в България с произведенията „Мечкари“, „Шопкиня“ и „Голо тяло“. Публикациите за художника през десетилетията са редки. Намираме отзиви за него по повод участия в общите художествени изложби в сп. „Искуство“, в сп. „Художествена култура“, в сп. „Художник“. Творчеството на художника Христо Берберов е обект на коментари и през втората половина на ХХ век в общия контекст на по-големи научи изследвания за българското изкуство.

Днес на нас, наследниците, след повече от век се дава възможност да разкажем обективно цялата история на художника Христо Берберов – да открием, чуем и запишем някои отзвуци от нея. Разглеждайки произведенията на Христо Берберов, намирам стила му за вълнуващ вкус между романтичен реализъм и символистична алюзия. „Докосването“ до символизма е причина съвременниците му да забелязват неговата работа в живописта, коментирайки лаконично стила на художника. А той e трансцендентален – търсещ истините отвъд реалното. Така на границата между двата века и нататък, панорамните величествени планински пейзажи, с които Христо Берберов участва в художествения живот на страната, са с тих и хладен натюрел, като че ли рисувани за вечността. Художникът прониква с дълбоко емоционално чувство на възхищение и смирение отвъд планинския пейзаж, а в дамските портрети преминава през външния образ на човека с любов и трепетна мечтателност, за да достигне до по-високи духовни стойности. В по-късните архитектурни композиции художникът изключва човешкия бит от картината. В тях на фокус е безлюдната среда, застиналият възрожденски образ на дома, извисяващ се като носител на друга, забравена според художника ценностна система. Символиката в картините на Христо Берберов е загатната, ефирна, поставяща мисловни акценти върху универсалността, непреходността, вътрешната красота и значимите човешки ценности, затова създадените през първата половина на ХХ век живописни хармонии нареждат Христо Берберов сред художниците с вкус към направлението на символизма.

Монографията „ОТЗВУЦИ. Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство“ е колективен труд на трима алумни на Нов български университет – д-р Анжела Данева, гл.ас. д-р Владимир Димитров и Елисавета Станчева.

Книгата е съвместно издание на Нов български университет и Фондация „Цанко Лавренов“.