Вход за съществуващ акаунт Влезте в акаунта си
Нулиране на парола
Нов акаунт-регистрация
История на града Лом и Ломска околия
История на града Лом и Ломска околия
Автор: Димитър Маринов
Година на издаване: 2005
Брой страници: 640
Корици: твърди
Описание
Анотация:
Книгата представлява уникален неиздаван досега труд на големия народовед Димитър Маринов. Завършена през 1908 г., по една или друга причина не вижда бял свят до 1944 г., а след това е цензурирана. Тази книга е безценен извор на исторически данни, даващи представа за борбите и стремежите на предците ни. Текстът е изпъстрен с поразително дълбоки наблюдения за българския национален характер и душевност.
За автора:
Димитър Маринов е български етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей.
Роден е като Петко в с. Армалуй, днес част от гр. Вълчедръм, в семейството на Върбан и Наца Мъцанкови. В резултат на кратко боледуване непосредствено след раждането майката Наца умира. Бащата решава да даде детето "хранениче" на бездетно семейство. Ломският гражданин Марин Банов и съпругата му Вълкана осиновяват новородения Петко, когото прекръстват на Димитър.
Марин Банов е крупен търговец, който прекарва 20 години в Цариград, като 19 от тях служи в конака на Хюсеин паша, заемащ висока длъжност при Дивана. През 1840 г. Марин Банов се връща в родния си град Лом, където се залавя за търговия, а по-късно се жени.
На 24 април 1854 г. Димитър постъпва в ломското училище. Под наставленията на своя учител Кръстьо Пишурка преминава успешно всички нива и през 1858 г. вече е "калфа". Като награда за отличното си представяне баща му Марин Банов му подарява няколко книги. Те са: ”Аделаида, алпийската пастирка” (1857), „Житието на Алексий, человек Божи” и „Чудесата на Пресветая Богородица”, като последната оказва такова въздействие върху него, че решава да се посвети на Бога и да замине за Света гора.
Междувременно през 1858 г. майка му Вълкана изпада в нервно разстройство и през следващата година умира. Под влияние на тази печална случка и по препоръка на първия учител на М. Димитров — Пишурката, Марин Банов решава да изпрати сина си в Белградската гимназия. Още през 1863 г. Димитър Маринов овладява гръцки, немски и френски език, но смъртта на баща му на 27 декември същата година осуетява тези планове. Изхвърлен от алчните си роднини и оставен без наследство и подслон, Димитър Маринов се насочва към Света гора и по-точно към Хилендарския манастир, за да служи на Бога.