Политическа психология в България I: Исторически събитя и личности през средните векове

Историческите сведения за политически събития и личности, за религии и идеологии, за учения и движения в средновековна България съдържат съществени данни, необходими при изследване на взаимовръзката политика – психология. Оригинални български творби, произведения на чужди автори, кореспонденции на български владетели с Рим и Константинопол позволяват задълбочаването на донаучните политико-психологически знания за една драматична епоха на възходи и падения за българския народ и българската държава.

Съдържанието на настоящото издание е представено в седем глави, които са посветени на политически събития и личности, основополагащи за Българското средновековие.

Първа и втора глава очертават ролята и политическото значение на българското писмено развитие и делото на Светите братя Кирил и Методий за формиране и утвърждаване на българската народност. Църковният въпрос и процесите на християнизация на Балканите се превръщат в средоточие на интересите между Рим и Константинопол, между Запада и Изтока.

Трета глава е посветена на „българския Златен век”, описан в съхранените книжовни паметници, в жития и похвални слова, в поетични творби и полемични съчинения. Историческият фокус е във „великият между царете Симеон”, далновиден политик, военен стратег и даровит книжовник, създател на идеология, отразяваща българските интереси, идеология, с която изгражда могъща държава, забележително духовно и книжовно средище в началото на X век.

Четвърта глава е опит за анализ на психологическите аспекти на богомилството като оригинално българско религиозно учение и социално движение. Предмет на анализа са социално-политическите, религиозните и психологически основания за зараждане на богомилството и неговото разпространение. Важен акцент е разглеждането на богомилството като политически фактор не само в България, но и далеч зад нейните предели, и на Изток, и на Запад. Непреходните идеи и ценности, изповядвани от богомилите и техните последователи, са разгледани като една нова, социална по своята същност идеология, която има своята значима историческа роля, и в България, и в Европа.

Пета глава в книгата разглежда героично-историческата, легендарна и социална насоченост в българските апокрифи от XI – XII век, в приписки и надписи, похвали и грамоти от XIII – XV век.

На Търновската книжовна школа в историческата съдба на българския народ е посветена шеста глава. Основният акцент е върху тримата велики търновци – Патриарх Евтимий, Всеруският митрополит Киприан и Киевският и Литовски митрополит Григорий Цамблак. Извисени духовници, забележителни дипломати и блестящи книжовници са представителите на Търновската книжовна школа. Те оставят след себе си запомнящи се църковни дела, исторически мисии и оригинални творби, които разкриват психологията на личности, етноси и маси в бурни времена на религиозни противоречия и конфликти, на политически завоевания и поражения.

Последната седма глава разглежда българската народност и историческата памет, които са съхранени в разкази и хроники, жития и дамаскини. Защитата на православието и народността е в основата на анализа на психологическите аспекти в произведенията на българските книжовници от XVI век.

Запазените исторически сведения и документи от Българското средновековие дават основание да се приеме, че тези донаучни знания са основополагащи за политическата психология в България.