Разминавания по еднопосочни улици

"Животът е пътуване, дестинациите са неизброими, а най-важната от тях си ти самият в различните ти роли, възрасти, състояния. Или човекът когото искаш да срещнеш, приятелят, любимият, близкият. Но твърде често улиците са еднопосочни, също както и билетите за бъдещето. И се разминаваме, крачейки в една посока. Или не се срещаме, просто защото вървим рамо до рамо, а не един срещу друг.

Не можеш да вървиш срещу същността си, но успешно можеш да се разминеш със себе си, ако не си готов да се познаеш. А може би ние, хората, сме обречени да се разминем точно с онези пристигания, предназначени за нас. За да продължим да търсим своето място и идентичност. И, пътувайки на стоп през сърдечните си пустини, най-накрая да стигнем до оазиса на своето откриване. Движението през времето и пътуването из света и човешките вселени е възможно с думи - за това разказва Лъчезар Ангелов в дебютната си книга с разкази. А пристигането зависи единствено от теб, Човеко."
Ива Спиридонова, редактор

"Орисията да прекараш голяма част от живота си от погрешната страна на Стената. Изгревът да проектира силуета ти върху нея. По залез да мръзнеш в сянката ѝ. Да знаеш всичко за Лятото на любовта и фестивала на остров Уайт без да си бил част от тях. И да се събуждаш щастлив след съня, който се връща при теб всяка нощ - пътуваш на автостоп към Индия, опияняваш се от абсурдността му и това те прави щастлив.

Да тръгнеш в обратната на Индия посока - единствената, в която поне част от пътя е отворена за теб. Да преживееш сюрреалистични любови, раздели и срещи на сюрреалистични места. Да разказваш за тъга и меланхолия, когато Стената вече е разрушена и всички пътища са отворени. Да сънуваш живота си в паралелния свят, в който си бил затворен - как, без да се обърне, се отдалечава от теб. Да разказваш за трудния избор между самота и омерзение."
Лъчезар Ангелов

"И тръгнахме заедно в нощта през най-гъстата мъгла, която съм виждал. Закрачихме по пустата улица - ние двамата с Р., между нас - прекалило с алкохола момиче, което скоро след това изчезна от живота ни. Срещу нас - плуващи в мъглата кучета, водещи след себе си, на по-къс или по-дълъг повод, стопаните си. Тогава още не знаехме, че пътят ни заедно ще бъде дълъг. Много дълъг, все през мъглата. Не знаехме, че ще вървим заедно, докато не стигнем до една болнична и до една хотелска стая, отдалечени на 2000 километра една от друга и единият от нас не бъде събуден от позвъняване по телефона на разсъмване."
Из книгата