Вход за съществуващ акаунт Влезте в акаунта си
Нулиране на парола
Нов акаунт-регистрация
Отвътре
Отвътре
Автор: Радослав Парушев
Издател: Сиела
Година на издаване: 2014
Брой страници: 200
Корици: меки
Размери: 15х21 см
Описание
Анотация:
"Левски, Осама Бин Ладен, български телевизионни сериали, любовна история, Трета световна война и затворническо порно - маскирани арогантно, забавно и майсторски в един квазиутошичен коктейл, какъвто само Радослав Парушев би могъл да създаде.
Този роман е както безкомпромисен разрез на обществото ни отвътре, така и тежко паве в развалените зъби на българския шоубизнес."
Захари Карабашлиев
Какво е общото между Осама Бен Ладен, Васил Левски и Радослав Парушев? Това, че и тримата са герои в романа, който държите в ръцете си.
София, пролетта на 2014 г., първите дни на Третата световна война. Наближават извънредни парламентарни избори, в които най-големи шансове има „Спортен блок“. На фона на драматични и исторически събития населението на най-бедната и корумпирана страна в Европа е впрегнало енергията си предимно в неистово снимане и гледане на сериали и „изключително уникални риалити формати“. Жертва на скалъпено обвинение, нашият човек попада от прогнилия и фалшив свят на българския телевизионен бизнес директно в затвора, където бруталната реалност няма алтернатива. Има само един начин да оцелее – изобщо да не му пука.
С хиперактуалните си теми, с характерния си висок литературен стил и безкомпромисен, агресивен език Парушев, известен както с предишните си шест книги (сред тях – „Никоганебъдинещастен“, „Животът не е за всеки“) така и с откровените си пристрастия към Достоевски, Еко и Борхес, този път прави сериозна заявка за бестселър.
За автора:
Радослав Парушев (Чарли, кап. Чарлз Райдър) e български писател и публицист. Роден е на 29 януари 1975 г. в София, израсъл е в кв. Мусагеница, където учи в местно училище. Парушев завършва юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 2000 г. От 2002 г. е член на Софийска адвокатска колегия и от тогава работи като адвокат в областта на интелектуалната собственост и на правната уредба на телекомуникациите и новите технологии. Работи първо за правно-информационна система "Апис", после за софийската кантора "Пенев & партнърс" (преди "Сеплекс"). През 2008 основава своя кантора под фирмата "Овчаров & Парушев". Участвал е като консултант към Съвета по авторско право, консултативен орган към Министерство на културата, без да бъде член на съвета.
Заедно с Тома Марков, Стефан Иванов и Момчил Николов Парушев е член на неформалния литературен клуб “бързалитература“ още от основаването му през 2004 г. Заедно с “бързалитература“ Парушев участва в няколко литературни турнета, включващи редица публични четения и литературни пърформанси в Пловдив, Пазарджик, Благоевград, Русе, Созопол (в рамките на фестивала на изкуствата Аполония 2005) както и в десетки публични четения в родната му София.
От 2008 г. досега Парушев води обществена кампания по повод т. нар. "репро права" - първоначално като представител на Асоциация "Българска книга", впоследствие като председател на Асоциацията на писателите в България. Репро правата са компенсационни възнаграждения за авторите на литературни и драматургични творби, които не са събирани от Министерство на културата през последните 15 години.
През 2010 г. на учредителното събрание на Асоциацията на писателите в България, Парушев е избран за първи Председател на Управителния съвет на организацията. Самата асоциация е замислена като противовес и алтернатива на Съюза на българските писатели и цели да гарантира интересите на съвременните млади български автори. В асоциацията могат да членуват единствено български автори, издали поне една книга в България след 2000 година и които не са сътрудничели на структурите на Държавна сигурност. В асоциацията членуват автори като Алек Попов, Калин Терзийски, Ваня Щерева, Ясен Атанасов и др.
Парушев е близък съратник с известния български съвременен артист и авангардист Иван Мудов, който често присъства в творбите на Парушев. Самият писател участва в някои от акциите на Иван Мудов, и по-конкретно в три от тях: прием по повод откриването на музей на съвременното изкуство в сградата на бившата гара "Подуене" в София'; проекта Фрагменти; опит за учредяване на Музей за съвременно изкуство (МУСИЗ) по Закона за паметниците на културата и музеите и др.
По думи на самия Парушев, изграждайки се като прозаик, е претърпял сериозни влияния от прозата на Г. Г. Маркес, Х. Л. Борхес, Хулио Кортасар, А. П. Чехови Умберто Еко. Въпреки това, като свой безспорен фаворит сред всички световни писатели посочва Ф. М. Достоевски. Неведнъж е заявявал пристрастия към българските писатели Милен Русков и Алек Попов.
Става популярен сред интересуващите се от модерна българска проза след 2001 г., когато специализираното издание на в-к „Капитал“ „Капитал Лайт“ (тогава все още „Капител“) започва да публикува негови творби, като от тогава до сега са поместени над 15 негови къси разказа.
През декември 2004 издателство „Жанет 45“ от Пловдив издава първата книга на Парушев – сборникът с разкази „Никоганебъдинещастен“. През май 2005 г. същото издателство издава романа му „Преследване“. И двете книги са издадени като част от поредицата „Бърза литература“ на издателството.
Следващите три книги са издадени от изд. Сиела (София) и вече не носят марката "бързалитература". Малко преди излизането на романа „Project Dostoevski“, в началото на 2009 г. Парушев преустановява всякакви публикации на къси разкази в периодични издания.
Парушев има множество кратки публицистични текстове в „Литературен вестник“, вестник „Сега“, списанията „Егоист“, „Едно“, „Плейбой“, „Интро“, „Една седмица в София“, „Хъслър“, „Списанието на М-тел“, „Мъжът“.
Поетическите опити на Радослав Парушев се изчерпват с два поетически откъса, публикувани в сборника „Антология на живите“. Единственото представяне на живо на негова поезия е през 2010 г. на фестивала София: Поетики.
През 2001 г. печели конкурса за разказ „Бъди писател“ на списание „Егоист“ измежду 600 участника.
През 2003 г. печели националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“. През есента на 2003 г. след проведен конкурс спечелва участие в съвместния българо-британски литературен фестивал, провеждан от Британския съвет в София, но след като се запознава отблизо с “демагогията и с ретроградните подходи“ (определението е на Парушев) на организаторите.
Номиниран за наградата „Хеликон“ за съвременна българска художествена проза за сборника с разкази „Никоганебъдинещастен“ (2005), за романа „Project Dostoevski“ (2009), сборника с разкази „Животът не е за всеки“ (2011) и сборника с разкази „Смъртта не е за всеки“ (2012)