Вход за съществуващ акаунт Влезте в акаунта си
Нулиране на парола
Нов акаунт-регистрация
Проклятието на Дейн
Проклятието на Дейн
Автор: Дашиъл Хамет
Година на издаване: 2014
Брой страници: 280
Корици: меки
Размери: 13х20 см
Продуктът временно не е наличен!
Описание
Анотация:
Публикуван за пръв път през 1929 г., „Проклятието на Дейн“ е представителен за творчеството на писателя трилър, подплатен с напрегнато очакване и интригуващи обрати. Хамет ловко въвлича читателите в разбулването на семейна мистерия, свързана с кражбата на един диамант. Частен детектив от агенция „Континентал“ се наема да разплете зловеща паяжина от лъжи, грабежи и убийства, в основата на които лежи предполагаемо проклятие...
За автора:
Самюъл Дашиъл Хамет (на английски Samuel Dashiell Hammett) е американски автор на детективски романи и разкази. Роден на 27 май 1894 в Южен Мериленд, САЩ. Негови родители са Ричард Томас Хамет и Ани Бонд Дашиъл (майка му е от стар мерилендски род, чието име е американизирана версия на френското Да Шел). Израства във Филаделфия и Балтимор. Напуска училище едва 13-годишен, преминава през разнообразни длъжности и работи за детективска кантора от 1915 до 1921 година, с прекъсване през Първата световна война. В Монтана на Хамет е отправено предложение за 5 000 долара, за да убие Франк Литъл, радикален водач на организацията на индустриалните работници. Хамет отказва, но въпреки това Литъл е линчуван от маскирани мъже.
През Първата световна Хамет постъпва в американската армия. Там се заразява с испански грип, последван от туберкулоза, и прекарва остатъка от войната по болници в САЩ. Оженва се за медицинската сестра Джозефин Доулан през 1921 г. Имат две дъщери: Мери Джейн, родена през 1921, и Джозефин, родена през 1926. Разделя се с жена си скоро след раждането на второто дете, но продължава да я подкрепя с доходите от писането си.
Пропива се и започва да се занимава с реклама и писане, вдъхновено от работата му в детективската кантора.
Някои от най-известните му герои са Сам Спейд („Малтийският сокол“), Ник и Нора Чарлс („Кльощавият“) и безименният агент от детективско бюро „Континентъл“ („Алена жътва“). В допълнение към неговото голямо влияние върху филмовата индустрия, Хамет е смятан за един от създателите на класическия детективски роман. Наред с Реймънд Чандлър, той е смятан за създател на черния детективски роман, отличаващ се с „корави” детективи, още по-коравия им речник, циничен поглед към реалността, фатални жени и други компоненти, които водят началото си от романи като „Проклятието на Дейн“. Мнозина свързват името му с жанровата класика „Малтийският сокол“, а едноименният филм с участието на Хъмфри Богарт оправдава признанието на „Ню Йорк Таймс”, че Хамет е „един от най-талантливите автори на мистерии за всички времена”.
Някои от образите, създадени от Хамет, го обезсмъртяват и чрез класическите екранизации на книгите му, на които той е и сценарист, а роденият изпод перото му детектив Сам Спейд неизменно се споменава редом с Филип Марлоу. За Дашиъл Хамет може много да се пише, особено за извънредно шарената му и богата биография, но нека се задоволим с най-високото признание, което може да получи един автор на криминална литература. В своето емблематично есе „Простото изкуство да убиваш” (1944) Реймънд Чандлър казва следното за Дашиъл Хамет: „Той извади убийството от венецианската ваза и го цопна насред мръсната задна уличка. Не беше казано, че там ще си остане, но като начало идеята беше добра – да се отдалечи колкото може повече от насадената от Емили Пост (законодателката в областта на светския етикет) представа за това как една дама трябва да глозга пилешко крилце. Отначало (а и докрай) той адресира написаното към хора с остро, агресивно отношение към живота. Тези хора не се боят от неапетитната страна на нещата – те живеят в нея. Насилието не ги кара да си гълтат езика – то е тяхно по право. Хамет върна убийството на тези, които го извършват мотивирано, а не колкото да набавят труп за сюжета, при това убиват с подръчни средства, а не с пистолет за дуел с алабастрова дръжка, кураре или тропическа риба. И описва тези хора на хартия такива, каквито са, кара ги да говорят и да мислят с езика, който използват, когато говорят и мислят. При това го върши елегантно, макар публиката да не го съзнаваше, защото използваният език не предполагаше подобна изисканост”.