Старецът и морето

Анотация:

"Чел съм книгата, но и защо трябваше да я чета, като аз съм я живял тази книга. И най-важното, което трябва да ви кажа е, че Хемингуей непрекъснато се чудеше какво заглавие да и сложи... Един ден му подхвърлям: сложи „Старецът и морето". Тогава Хемингуей възкликна „Феноменално! Това е истинското име „Старецът и морето". Искам да ви кажа, че аз му го подсказах. Аз му казах заглавието на книгата."

Капитан Грегорио Фуентес - Сантяго

Във филма „Старецът и морето" Антъни Куин като Сантяго изиграва една от най-великите си роли в киното. "Старецът и морето" е шедьовърът на Хемингуей. През 1953 г. писателят получава за повестта си наградата „Пулицър".

Историята на малкия човек сред необятния свят. Той е победител и победен, стоик и мечтател, съхранил мъжеството и достойнството си.

"Четете това, което съм написал, и не търсете нищо, освен собственото удоволствие. Намерите ли още нещо, то ще е вашият принос към прочетеното. Аз се постарах да ви дам истински старец, истинско момче, истинско море, истинска риба и истински акули. И ако ми се е удало да го направя достатъчно добре и правдиво, те могат, разбира се, да се тълкуват различно."

Ърнест Хемингуей

За автора:

Ърнест Хемингуей (на английски: Ernest Hemingway) (21 юли 1899 - 2 юли 1961) е един от най-известните американски писатели, автор на романи и кратки разкази. Работил е също така и като журналист. Носител е наНобелова награда за литература (1954 г.) и награда Пулицър през 1953 г. за книгата му „Старецът и морето“. Той е бил част от така нареченото „Изгубено поколение“ - група от американски бележити литератори, които живеели вПариж и други европейски страни в периода от края на Първата световна война, до Голямата депресия. През 40-те години на XX век Ърнест Хемингуей е фигурирал в списъците на съветските агенти в САЩ под кодовото име „Арго“. Вербуван е през 1941 г. малко преди пътуването му в Китай.

Ърнест Хемингуей, (Ърнист Милър) е роден на 21 юли 1899 г. в Оук Парк, Илинойс, САЩ, в силно религиозно протестантско семейство. Дядовците на Хемингуей са участвали в Гражданската война и семейството му се гордее с тази военна традиция. Семейството е голямо - Ърнест има 4 сестри и по-малък брат. Хемингуей е 30-годишен, когато баща му се самоубива заради заболяване от тежка форма на диабет и изгубване на голяма парична сума.

Баща му, д-р Кларънс Едмъндс Хемингуей, от рано го учи да обича живота сред природата. Ърнест израства любител на лова, риболова, бокса и спортовете, практикувани на открито. Той се отличава с изключителна физическа сила и издръжливост, но често претърпява злополуки и има сериозни здравословни проблеми поради вкуса си към екстремните изживявания и факта, че постоянно се излага на опасности. Майка му, Грейс Хемингуей, забелязва у сина си прояви на агресивност, самоувереност и смелост, както и склонност да преувеличава подвизите си.

Като дете Хемингуей посещава държавни училища в Оук Парк и публикува най-ранните си истории и стихотворения в училищните вестници. При завършването на средното си образование през 1917 г., работи шест месеца в Канзас Сити като репортер за “Канзаска звезда” (The Kansas City Star). След това се записва доброволец и става шофьор на линейка в Италия по време на Първата световна война.

На 08.07.1918 г. Ърнест претърпява сериозно нараняване в крака от експлозия на мина при Фосалта ди Пиаве (получава 237 отделни рани по крака си) и е награден за храброст два пъти от италианското правителство, защото въпреки болката, успява да спаси един италиански войник. Любопитен факт е, че Ърнест Хемингуей е първият американец, ранен в Италия през Първата световна война. Докато се възстановява от нараняването, Хемингуей започва връзка с американската медицинска сестра Агнес фон Куровски. Агнес е седем години по-възрастна от Хемингуей. Първоначално те имат намерение да се оженят, но през март 1919 г. Агнес изоставя Ърнест заради друг. По-късно тяхната любовна история става вдъхновение за Хемингуей да създаде романа “Сбогом на оръжията” (1929 г.), филмиран за първи път през 1932 г. с участието на Гари Купъри, Хелън Хайес. Втората версия е от 1957 г.

След войната Хемингуей работи за кратко време като журналист в Чикаго. В края на 1920 г. той среща Хадли Ричардсън, която е осем години по-възрастна от него. След една година те се женят в Методистката църква в Хортън Бей, Мичиган. В края на 1921 г. по съвет на писателя Шъруд Андерсен младото семейство се установява в Париж. "Ако сте късметлия да живеете в Париж като млад мъж, където и да отидете по-късно в живота си, той остава с вас, защото Париж е един безкраен празник." (из “Безкраен празник”). В Европа Хемингуей се сближава с такива писатели като Гъртруд Стайн, Фицджералд, Езра Паунд, Форд Мадокс Форд, Шъруд Андерсен, Джеймс Джойс. Стайн го учи на сбит стил, а Фицджералд редактира някои от текстовете му и действа като негов агент. По-късно Хемингуей изобразява Фицджералд в “Безкраен празник” в неблагоприятна светлина. Фицджералд изразява съжаление за изгубеното им приятелство. За Гъртруд Стайн Хемингуей пише на редактора си Максуел Пъркинс: "Тя изгуби усета си за вкус, щом навлезе в климактериума. Беше наистина странно. Изведнъж престана да различава добрата картина от лошата, добрия писател от лошия".

Когато не се занимава с писане, Хемингуей обикаля с жена си, Елизабет Хадли Ричардсън, из Франция, Швейцария и Италия. Те често карат ски в Алпите. През 1922 г. Хемингуей отива като кореспондент в Гърция и Турция, за да предава репортажи за войната между двете страни. През 1923 г. той два пъти посещава Испания, като втория път отива специално, за да гледа боеве с бикове на годишният фестивал в Памплона. Първите книги на Хемингуей, “Три разказа и десет стихотворения” (1923 г.) и “В наше време” (1924 г.), са публикувани в Париж. “Пролетни порои” се появява през 1926 г.; същата година излиза и първият сериозен роман на Хемингуей “И слънцето изгрява”. Романът разказва за група изгнаници във Франция и Испания, членове на разочарованото “изгубено поколение” след Първата световна война.

Главни герои са лейди Брет Ашли и Джейк Барнс. Лейди Брет обича Джейк, който е ранен във войната и не може да отговори на нейните нужди. Въпреки, че Хемингуей изрично никога не уточнява нараняването на Джейк, изглежда, че той е изгубил своите тестикули, но не и пениса си. Джейк, Брет и тяхната странна група приятели имат разнообразни приключения из Европа – в Мадрид, Париж и Памплона. Опитвайки се да се справят с отчаянието, те се обръщат към алкохола, насилието и секса. Историята е разказана в първо лице. Както и Джейк, Хемингуей също е бил ранен през войната, общ е и интересът им към бикоборството. Историята свършва с горчив привкус: "О, Джейк” – казва Брет, – “ние можехме да прекараме дяволски добре заедно". Хемингуей пише и преработва романа в различни части на Испания и Франция между 1924 и 1926 г. Той става неговият първи голям успех като романист. Въпреки че езикът на романа е семпъл, Хемингуей така умело използва недоизказаното и пропуснатото по подразбиране, че текстът придобива многопластова дълбочина и богатство. През 1957 г. романът е екранизиран.

След публикацията на “Мъже без жени” (1927 г.), Хемингуей се връща в Съединените щати, установявайки се в Кий Уест, Флорида. Хемингуей и Елизабет Хадли се развеждат през 1927 г. и същата година той се жени за Полин Пфайфер, редактор на модно списание. Във Флорида той написва “Сбогом на оръжията”, публикуван през 1929 г. Сцена на историята е италианският фронт през Първата световна война, където двама влюбени намират кратко щастие. Романът пожънва огромен литературно-критичен и търговски успех.

През 1930-те Хемингуей написва такива големи произведения като “Смърт след пладне” (1932 г.), публицистичен разказ за испанското бикоборство, и “Зелените хълмове на Африка” (1935 г.) – история на ловно сафари в Източна Африка. “Цялата съвременна американска литература води началото си от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин...” е може би най-често цитираният ред от тази книга. По романа “Да имаш и да нямаш” (1937 г.) е създаден филм, режисиран от Хауърд Хоукс. Двамата се сприятеляват в края на 1930-те. Хоукс също обича лова, риболова и пиенето. Хемингуей се сближава и с жената на Хоукс, Слим, която по-късно казва: "Имаше някакво непосредствено и мигновено привличане между нас, недекларирано, но много, много силно".

Разказват, че Хоукс се похвалил на Хемингуей, че може да направи "филм и от най-лошото му произведение". Авторът попитал, "Кое е най-лошото нещо, което някога съм писал?" А Хоукс отговорил, "Онова парче “Да имаш и да нямаш”" Хемингуей се съгласява. “Имах нужда от пари,"– ще каже по-късно той. Филмът обаче наистина става сполучлив. В писането на сценария му участва Уилям Фокнър. Уолис Стивънс веднъж нарича Хемингуей най-значителният от живите поети, поне що се касае до темата за необикновената действителност. Под "поет" Стивънс разбира стилистичните постижения на Хемингуей в краткия разказ. Сред неговите най-прочути разкази е "Снеговете на Килиманджаро", който започва с епитаф за западния връх на планината, наречен “Дом на Бога”, близо до който са намерени останките на леопард. А долу в саваната неуспелият писател Хари умира от гангрена в ловен лагер. "Той обичаше твърде много, искаше твърде много, и пишеше за всичко това". Точно преди края на историята Хари има визия. Той сънува, че е качен на спасителен самолет да види върха на Килиманджаро - страхотно висок и невероятно бял под слънцето.

Хемингуей прекарва голяма част от времето си в Куба преди революцията от 1959г. на Фидел Кастро. И след това остава и поддържа Кастро, но когато животът става твърде труден, напуска и се връща в Съединените щати. При посещение в Африка през 1954 г. Хемингуей претърпява самолетна катастрофа и лежи в болница. Същата година той започва да пише “Истинска при първа светлина” (True at First Light) – своята последна пълнометражна книга. Част от нея се появява в “Спортс Илюстрейтид” през 1972 г. под заглавие “Африкански дневник”.

През 1960 г. Хемингуей е хоспитализиран в клиниката Майо в Рочестър, Минесота, за лечение на депресия и изписан през 1961 г. По време на престоя му там два месеца е лекуван с електрически шокове. На 2 юли 1961 г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка в дома си в Кечъм, Айдахо. Няколко от романите на Хемингуей са публикувани посмъртно. “Истинска при първа светлина” (True at First Light) – описание на сафари в Кения, се появява чак през юли 1999 год.