Вход за съществуващ акаунт Влезте в акаунта си
Нулиране на парола
Нов акаунт-регистрация
Сицилиански романс
Автор: Ан Радклиф
Издателство: ЖАР Жанет Аргирова
Издание: меки корици
Брой страници: 352
Тегло: 200 гр.
Описание
„Сицилиански романс“ разказва от няколко гледни точки историята на обитателите на замъка Мацини: одухотворената Джулия, нежната ѝ сестра и храбрия им брат Фердинан. Техни антиподи са авторитарният безсърдечен баща и неговата зла и лицемерна втора съпруга, която се явява мащеха на девойките; смелият благороден Иполит граф ди Вереца, когото маркизата се опитва да улови в мрежите си, но който е влюбен в Джулия; жестокият херцог ди Луово, за когото графът желае злощастната Джулия да се венчае против волята си.
Драматичната любовна история между Джулия и Иполит се преплита с друга сюжетна линия: в изоставеното южно крило на замъка започват да се появяват странни светлини нощем и да се чуват злокобни стенания, поради които мнозина решават, че мястото е обитавано от призрак, жаден за мъст. Бягството на Джулия от съдбата, която баща ѝ е приготвил, е последвано от дълго и изпълнено с премеждия пътешествие, наситено с величествени природни картини и напрегнати епизоди. Ще постигнат ли щастие Джулия и Иполит и какво се крие зад призрачните явления в южното крило?
Ан Радклиф (1764-1823) е английска писателка в жанра на готическия роман. Сър Уолтър Скот нарича Радклиф основателка на готическата школа и могъща чародейка. Джейн Остин е била силно повлияна и вдъхновена от творчеството ѝ. Най-ярък пример за това е романът ѝ „Абатството Нортангър“.
Произведенията на Ан Радклиф включват вълнуващи приключения и живописни природни картини. С тънък психологизъм тя изследва страха и продиктуваните от него преживявания, като зловещите тайни, предизвикващи ужас у героите, биват разбулвани постепенно, предлагайки на читателя улики, за да разгадае сам мистерията. Радклиф често противопоставя хладния рационален подход към привидно свръхестественото, от една страна, и суеверните страхове, в това число вярата в призраци и други фантастични създания, от друга. Обикновено в края на романите ѝ „свръхестествените“ явления намират своето рационално обяснение чрез интригуващи и драматични истории, които са предизвикателство за читателя и го подканят да сглоби множеството елементи на сюжета и да проследи сложните връзки между различните герои и сцени.