Вход за съществуващ акаунт Влезте в акаунта си
Нулиране на парола
Нов акаунт-регистрация
Разхвърляните мисли на една пътуваща (в търсене на себе си) рошла
Автор: Алисън Рейна
Издателство: Фондация "Буквите"
Година на издаване: 2022 г.
Издание: Мека корица
Брой страници: 152
Тегло: 200 гр.
Описание
„- Казваше се Алисън.. - започна Белият заек, излегнал се на кушетката и кръстосал лапи. - Нейната приказка беше толкова много по - различна, че доста често ми се искаше да не се връщам в своята... Не обичаше чай, но беше пристрастена към бисквити с кисело мляко и то за вечеря! Което ме подсеща, че трябва да откажа сладкото, алкохола и романтичните филми”
Лесно е да започнеш да пишеш.
Всичко, което е нужно за една книга е в главата на твореца. Въображението му е достатъчно голямо, за да може да опише всичко, както си го представя и да го направи така, че един друг свят да се появи на мястото на реалността.
Всеки може да започне да пише, но да напишеш един наистина добър край - това не е никак лесна задача...
Започнах да се занимавам с писане, когато направих 15, като първоначално разказвах за любовта в най - чистата ѝ форма, тъй като и аз бях малка, и представите ми за това чувство бяха съвсем различни, наивни дори. Докато растях, обаче, и виждах, усещах, и преживявах най - различни емоции (някои хубави, а други не чак толкова хубави) вижданията ми се промениха много и писането ми претърпя трансформация.
Бях преживяла възходи и падения, любовни връзки, и раздели, хубави мигове и разочарования, радости, и болки, които ми помогнаха за написването на „Рошлата” (име, което се появи доста по – късно), защото определено не исках да пиша само и просто за поредната „блудкава” любовна история.
(Разбира се не всяка приказка завършва с „Те заживяли дълго и щастливо”)
Разлиствайки страниците на времето видях един съвсем друг свят, в който крачехме заедно с Любовта. До момента, в който между нас не застанаха лъжите, лицемерието, изневерите, преструвките и още куп негативни неща, които преобръщаха човешкия свят, и не просто го преобръщаха, ами го и разрушаваха, опустошаваха дори...
Реших, че в книгата ми трябва да има от всичко, за да бъде интересна на хората, когато я четат. И тогава написаното претърпя първата си преработка.
Близо 5 години работа, придружена с временна загуба на желание за писане на каквото и да било. В последствие прочетох отново и признавам си - бях леко разочарована. Това беше моментът, в който за втори път преработих произведението си. Изчистих някои от написаните неща, махнах други такива, съчетах по няколко „глави” в една, пренаписах няколко истории и обемът на страниците отново намаля.
Тогава и името „Разхвърляните мисли на една пътуваща (в търсене на себе си) рошла” си дойде само (защото няма нищо случайно).