Българите и най-древната писменост, 23 май 2024

person Публикувано от: Женя Драганова list в: Статии за нови книги На: comment Коментирайте: 0 favorite Хит: 68
Българите и най-древната писменост, 23 май 2024

Изследователят Павел Серафимов представя интересни и важни факти, които доказват, че нашите древни предци са имали писменост.

Той привежда като доказателства проучванията на български антрополози, на лингвисти, както и писмени извори на  средновековни автори, според които може да се приеме, българите са наследници на древно местно население от нашите земи, създало писменост, появила се още през 6- 5 хил. пр. Хр. 

"През 70-те и 80-те години на XX- ти век, Петър Боев и Славчо Чолаков извършват антропологични проучвания на скелетен материал от нашите земи. Целта е да се разбере откога можем да говорим за траки на Балканите. По тази причина са изследвани погребения от времето на каменната епоха до времето на Античността. Какво установяват антрополозите? Като цяло - траките са местно население, чиито корени могат да се търсят в каменната епоха. Това означава, че ние имаме пълното право да кажем, че траките са тези, които са създали писмеността през 6-то-5-тото хилядолетие пр. Хр. От две мащабни антропологични проучвания имаме данни, че сме свързани с траките. Двете изследвания са от 1938 година и 1959 година, и те доказват, че нямаме нищо общо с народите на Средна Азия и че нашите деди не са били тюрки. Според тях, болшинството от българите принадлежат към т.нар. "понтийски тип", който е същият този, който е доминантен при траките или казано разбираемо: болшинството от брюнетите при българите са физически наследници на древните траки. Както и хората от светлия тип, по-голямата част от тях също принадлежи на древното тракийско население.

Да се спрем на съчинението "За буквите" ("О писменах" на Черноризец Храбър). В него се твърди, че нашите деди са били езичници, които са си служили с черти и резки: ("Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. И така било много години."). Ако приемем, че се касае за покръстването на България през 864 година, изразът "и така беше много години" няма логика, тъй като двадесетина години по-късно вече има писмени паметници на глаголица и кирилица. Но ако приемем, че се касае за апостолски времена, че ние сме потомци на древното тракийско население, което е посетено от апостолите още през I век и е било християнизирано, този израз придобива смисъл. През втората половина на I век по нашите земи има голяма християнска общност, ако това не беше вярно, то нямаше да има владика, първи епископ на Филипопол (на Пловдив) и това е Свети Ерм (Hermas), споменат в Новия завет. Ако пък той не беше духовен водач на голяма група християни (според библейските текстове апостол Павел посещава Филипопол, като се предполага, че това е свързано точно с ръкополагането на епископ Ерм), надали щеше да бъде споменат в Библията. Напълно нормално е ако нашите деди са били християни, през I-ви век да си служат с римски или гръцки букви - това показват епиграфските паметници от този период по нашите земи. Така пасажът от съчинението "За буквите" изведнъж придобива смисъл.

Коментари

Без коментар в момента!

Оставете вашия коментар

Неделя Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Януари Февруари Март Април Май Юни Юли Август Септември Октомври Ноември Декември